Живот
Тишина...
В тишината безумие,
а в него, обич, си ти...
Свобода...
В свободата посърнала -
железни решетки, нали...
Земя...
А в земята почернена
сме скрили загнили мечти...
Сълзи...
Със сълзите пречистени,
измиваме грешни души...
Сърца...
От безмълвност оплетени,
обвити в нетрошливо стъкло,
на някого нейде наречени,
на нечие пусто легло...
Ръце...
като вечност протегнати,
като стара вековна гора,
останали празни от нямане,
незавидни в сама самота...
И Животът стои и се смее
на тази пиеса, суров,
за нечии мъки създал е,
прекрасното чувство Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
