12 mar 2015, 20:47

Живот човешки

  Poesía » Civil
612 1 3

Марийка Събева

07.03.2015

 

Живот човешки

 

Създал ни е Творецът на Вселената,

за да живеем в труд, любов, в радост и веселие.

Но алчността човешка е като хиената –

изяжда всичко лакомо и с настървение.

 

С любов и щедрост, с радост ни дарява

красивата планета – майчица Земя.

Неблагодарното човечество я наранява,

взривява, замърсява нейните недра.

 

Все за безсмъртие човекът си мечтае.

За тази цел науката експериментира

да удължи живота, човекът да младее,

дори да може в бъдеще да се клонира.

 

Такъв живот безсмъртен богатите желаят.

Те искат вечно в охолство да живеят.

А бедните, от глад и болести които страдат,

нима живот във вечни мъки ще поискат?

 

Така ще е, щом има бедни и богати,

щом има болести, войни, терор и глад.

А колко хубаво е да живеем като братя.

С любов да си помагаме на този свят.

 

Пречистваща е силата на любовта.

Тя мощна е космическа енергия.

Аз вярвам – любовта ще промени света

и ще настъпи нова Златна ера.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как искам да споделя вярата ти...
  • Харесах!Оценявам го!поздрави от мен и хубав ден!
  • "Пречистваща е силата на любовта.
    Тя мощна е космическа енергия.
    Аз вярвам - любовта ще промени света
    и ще настъпи нова Златна ера."

    Написала си много хубаво стихотворение, Мария!Искам да отбележа, че от доста време следа творбите ти, макар,че не всеки път ти пиша коментари.Ти с всяка следваща творба ставаш по-добра.Радвам ти се и те поздравявам!

    Поздравявам те и ти желая ведър ден!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...