12 mar 2015, 20:47

Живот човешки

  Poesía » Civil
611 1 3

Марийка Събева

07.03.2015

 

Живот човешки

 

Създал ни е Творецът на Вселената,

за да живеем в труд, любов, в радост и веселие.

Но алчността човешка е като хиената –

изяжда всичко лакомо и с настървение.

 

С любов и щедрост, с радост ни дарява

красивата планета – майчица Земя.

Неблагодарното човечество я наранява,

взривява, замърсява нейните недра.

 

Все за безсмъртие човекът си мечтае.

За тази цел науката експериментира

да удължи живота, човекът да младее,

дори да може в бъдеще да се клонира.

 

Такъв живот безсмъртен богатите желаят.

Те искат вечно в охолство да живеят.

А бедните, от глад и болести които страдат,

нима живот във вечни мъки ще поискат?

 

Така ще е, щом има бедни и богати,

щом има болести, войни, терор и глад.

А колко хубаво е да живеем като братя.

С любов да си помагаме на този свят.

 

Пречистваща е силата на любовта.

Тя мощна е космическа енергия.

Аз вярвам – любовта ще промени света

и ще настъпи нова Златна ера.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как искам да споделя вярата ти...
  • Харесах!Оценявам го!поздрави от мен и хубав ден!
  • "Пречистваща е силата на любовта.
    Тя мощна е космическа енергия.
    Аз вярвам - любовта ще промени света
    и ще настъпи нова Златна ера."

    Написала си много хубаво стихотворение, Мария!Искам да отбележа, че от доста време следа творбите ти, макар,че не всеки път ти пиша коментари.Ти с всяка следваща творба ставаш по-добра.Радвам ти се и те поздравявам!

    Поздравявам те и ти желая ведър ден!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...