Mar 12, 2015, 8:47 PM

Живот човешки

  Poetry » Civic
607 1 3

Марийка Събева

07.03.2015

 

Живот човешки

 

Създал ни е Творецът на Вселената,

за да живеем в труд, любов, в радост и веселие.

Но алчността човешка е като хиената –

изяжда всичко лакомо и с настървение.

 

С любов и щедрост, с радост ни дарява

красивата планета – майчица Земя.

Неблагодарното човечество я наранява,

взривява, замърсява нейните недра.

 

Все за безсмъртие човекът си мечтае.

За тази цел науката експериментира

да удължи живота, човекът да младее,

дори да може в бъдеще да се клонира.

 

Такъв живот безсмъртен богатите желаят.

Те искат вечно в охолство да живеят.

А бедните, от глад и болести които страдат,

нима живот във вечни мъки ще поискат?

 

Така ще е, щом има бедни и богати,

щом има болести, войни, терор и глад.

А колко хубаво е да живеем като братя.

С любов да си помагаме на този свят.

 

Пречистваща е силата на любовта.

Тя мощна е космическа енергия.

Аз вярвам – любовта ще промени света

и ще настъпи нова Златна ера.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как искам да споделя вярата ти...
  • Харесах!Оценявам го!поздрави от мен и хубав ден!
  • "Пречистваща е силата на любовта.
    Тя мощна е космическа енергия.
    Аз вярвам - любовта ще промени света
    и ще настъпи нова Златна ера."

    Написала си много хубаво стихотворение, Мария!Искам да отбележа, че от доста време следа творбите ти, макар,че не всеки път ти пиша коментари.Ти с всяка следваща творба ставаш по-добра.Радвам ти се и те поздравявам!

    Поздравявам те и ти желая ведър ден!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...