9 dic 2021, 12:31

Живот на скорост

  Poesía
697 8 15

Победена нощта си отива,

неумолимото утро мрака убива,

 

някой нанякъде заминава,

друг се завръща, трети остава.

 

Всичко е само игра, вечната стара,

спирки самотници, зачеркнати гари,

 

и върти се светът безвъзвратно,

бързи срещи, любов еднократна.

 

Страх от сълзи, от  болка и рани,

трагедии, нескончаеми драми...

 

Нощи безименни, дни без следи,

живот наужким, а защо ни боли?

 

Как да научиш душата човешка

да не чувства и живее без грешки?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Там, където е ❤️
    Роси 🍀👍
  • Тя душата ни направлява. Понякога във вярната посока, а понякога в грешна! Важно е никога да не спира да обича и да се надява! Поздравления, Пепи!
  • Мине - благодаря!

    Сенилга - всеки нов ден е нова победа, всяка нова нощ - поредна борба
  • "Победена нощта си отива" - переползаем от ночи к ночи на отличной скорости
    Отлично!
  • Живей си, Пепи, както на теб ти е изгодно, няма време!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...