Победена нощта си отива,
неумолимото утро мрака убива,
някой нанякъде заминава,
друг се завръща, трети остава.
Всичко е само игра, вечната стара,
спирки самотници, зачеркнати гари,
и върти се светът безвъзвратно,
бързи срещи, любов еднократна.
Страх от сълзи, от болка и рани,
трагедии, нескончаеми драми...
Нощи безименни, дни без следи,
живот наужким, а защо ни боли?
Как да научиш душата човешка
да не чувства и живее без грешки?
© П Антонова Все права защищены
Роси 🍀👍