face04 (Таня Кирилова)
163 3746
16 abr 2010, 22:22

Живот през маска 

  Poesía
815 0 5

Животът през маска

във мене се взира.

Във черно от болка,

разкривена белее

една тъжна сълза.

И се стича

по бялата цветност -

като упрек.

От непрогледнала никога

болна вина.

 

В очите хлътнали,

онемели и бледи,

като в призрачен филм

е тъгата с посивелия грим.

Запечатала нощи, в които -

безлунно -

е оплаквала свят,

останал миражно

безкрайно недостижим.

 

 

Замлъкнали  думи

на устни,

гротескно червени,

се препъват

във рими -

голяма обич

да изрекат.

Но, неизказани, в шепот

замлъкват.

И свойта тайна

в отвъдното ще отнесат.

 

Там, където маската ще падне.

Ще полети душа

сред лъчезарна синева.

А от сълзата цвете

ще възкръсне.

За да се прероди

за нов живот -

някога във вечността.

 

 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??