Живот през маска
Животът през маска
във мене се взира.
Във черно от болка,
разкривена белее
една тъжна сълза.
И се стича
по бялата цветност -
като упрек.
От непрогледнала никога
болна вина.
В очите хлътнали,
онемели и бледи,
като в призрачен филм
е тъгата с посивелия грим.
Запечатала нощи, в които -
безлунно -
е оплаквала свят,
останал миражно
безкрайно недостижим.
Замлъкнали думи
на устни,
гротескно червени,
се препъват
във рими -
голяма обич
да изрекат.
Но, неизказани, в шепот
замлъкват.
И свойта тайна
в отвъдното ще отнесат.
Там, където маската ще падне.
Ще полети душа
сред лъчезарна синева.
А от сълзата цвете
ще възкръсне.
За да се прероди
за нов живот -
някога във вечността.
Таня Кирилова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
