30 jun 2009, 20:09

Живот в кал

  Poesía » Otra
920 0 1

Един живот живея,

за една любов копнея,

но душата моя

дави се в пороя,

а тялото безсилно

потъва във калта,

потъва отмаляло,

обрекло се на любовта.

Защо безмълвна

по пътя да вървя,

когато мога

със смъртта да полетя.

Защо да литна

със сребърни крила,

а не самичка

да затихна

в красотата на нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова си млада, защо е толкова тъжно сърцето ти!!!Научи се да се бориш,бъди смела,сама можеш да се измъкнеш от калта стига да искаш!!!Пожелавам ти да намериш сили за това!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...