Jun 30, 2009, 8:09 PM

Живот в кал

  Poetry » Other
912 0 1

Един живот живея,

за една любов копнея,

но душата моя

дави се в пороя,

а тялото безсилно

потъва във калта,

потъва отмаляло,

обрекло се на любовта.

Защо безмълвна

по пътя да вървя,

когато мога

със смъртта да полетя.

Защо да литна

със сребърни крила,

а не самичка

да затихна

в красотата на нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова си млада, защо е толкова тъжно сърцето ти!!!Научи се да се бориш,бъди смела,сама можеш да се измъкнеш от калта стига да искаш!!!Пожелавам ти да намериш сили за това!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...