Jun 30, 2009, 8:09 PM

Живот в кал 

  Poetry » Other
647 0 1

Един живот живея,

за една любов копнея,

но душата моя

дави се в пороя,

а тялото безсилно

потъва във калта,

потъва отмаляло,

обрекло се на любовта.

Защо безмълвна

по пътя да вървя,

когато мога

със смъртта да полетя.

Защо да литна

със сребърни крила,

а не самичка

да затихна

в красотата на нощта.

© Галя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова си млада, защо е толкова тъжно сърцето ти!!!Научи се да се бориш,бъди смела,сама можеш да се измъкнеш от калта стига да искаш!!!Пожелавам ти да намериш сили за това!!!
Random works
: ??:??