Един живот живея,
за една любов копнея,
но душата моя
дави се в пороя,
а тялото безсилно
потъва във калта,
потъва отмаляло,
обрекло се на любовта.
Защо безмълвна
по пътя да вървя,
когато мога
със смъртта да полетя.
Защо да литна
със сребърни крила,
а не самичка
да затихна
в красотата на нощта.
© Галя Георгиева All rights reserved.