Живота тече безразличен
към нашите човешки съдби.
Безпристрастен, почти нетактичен
към нашите тайни мечти.
Един до друг, мълчиме смутени,
а Живота безпирно тече.
От тези мигове ранени
тъгата тихичко расте.
Какво очакваше от мене?
Какво направих аз за теб?
Нуждаем се от още време,
а безмилостен Живота си тече.
© Десислава Панчева Todos los derechos reservados