Живота тече безразличен
към нашите човешки съдби.
Безпристрастен, почти нетактичен
към нашите тайни мечти.
Един до друг, мълчиме смутени,
а Живота безпирно тече.
От тези мигове ранени
тъгата тихичко расте.
Какво очакваше от мене?
Какво направих аз за теб?
Нуждаем се от още време,
а безмилостен Живота си тече.
© Десислава Панчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
