Падам и ставам...
Смея се и плача...
Живея и умирам...
Вървя, а понякога дори се влача...

Но винаги се боря.
Нямам нищо дадено ми даром.
Със съдбата си не споря,
а вървя с нея редом.

В живота е така -
всичко е по две.
Радост и тъга...
Облак и небе.

Не съм безгрешна.
Всеки носи свойто бреме.
Но врата пред мене се открехна...
От любовта в сърцето ми покълна нежно, малко семе.

Сега щастлива съм
и силите си не пестя.
Сякаш в приказен сън
готова съм цялата си обич да ти подаря.

И за всичко всеки ден благодаря...
За всичко, което Бог ми е дарил.
За неземното щастие и мъничкото самота,
тъй като от нищо ценно не ме е лишил...