24 mar 2006, 19:00

Животът е...

  Poesía
1.1K 0 2

Живота е...  



 

Животът е безспирен влак

превозващ безброй осъдени души,

едни качват се, други го напускат и пак

в незнаен миг щастието все ще се руши.

 

Той пътува бавно с уморени колела

по релсите чертае незаличимите следи,

приютил е всяка самотна душа,

разнообразен с радости и непредвидимите беди.

 

Животът е бездънен океан,

заражда се от пенливите вълни

в скалите разбит е всеки свят мечтан,

издъхва щом на коварния пясък пропълзи.

 

Животът е като ярката звезда,

роден на небесната си шир

той губи, свойта светлина,

когато смисъл да продължи не е открил.

 

Животът е дарен с любов

от две горящи в плам сърца,

той надежда е за изгрев нов

за нова, по добра – съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....