24 mar 2006, 19:00

Животът е...  

  Poesía
887 0 2

Живота е...  



 

Животът е безспирен влак

превозващ безброй осъдени души,

едни качват се, други го напускат и пак

в незнаен миг щастието все ще се руши.

 

Той пътува бавно с уморени колела

по релсите чертае незаличимите следи,

приютил е всяка самотна душа,

разнообразен с радости и непредвидимите беди.

 

Животът е бездънен океан,

заражда се от пенливите вълни

в скалите разбит е всеки свят мечтан,

издъхва щом на коварния пясък пропълзи.

 

Животът е като ярката звезда,

роден на небесната си шир

той губи, свойта светлина,

когато смисъл да продължи не е открил.

 

Животът е дарен с любов

от две горящи в плам сърца,

той надежда е за изгрев нов

за нова, по добра – съдба.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??