Животът е...
Живота е...
Животът е безспирен влак
превозващ безброй осъдени души,
едни качват се, други го напускат и пак
в незнаен миг щастието все ще се руши.
Той пътува бавно с уморени колела
по релсите чертае незаличимите следи,
приютил е всяка самотна душа,
разнообразен с радости и непредвидимите беди.
Животът е бездънен океан,
заражда се от пенливите вълни
в скалите разбит е всеки свят мечтан,
издъхва щом на коварния пясък пропълзи.
Животът е като ярката звезда,
роден на небесната си шир
той губи, свойта светлина,
когато смисъл да продължи не е открил.
Животът е дарен с любов
от две горящи в плам сърца,
той надежда е за изгрев нов
за нова, по добра – съдба.
© Мария Амбова All rights reserved.
