В тягостна битка животът тече.

На върха на планината Слънцето пече и пече...

Не искам нищо и никого вече,

вече съм друга... вече съм твърде далече!

"Припева... на моята песен

е всичко, което искам да забравите до идната есен.

Животът е мой, но в него всичко изпуснах;

животът е мой - глас из пустиня, който също изгубих!

Но в черните дни на живота аз все още мечтая...

Сигурна единствено в мрака, който остава -

прическата, с която изтрих радостта;

грима, с който прикрих радостта;

разскъсаната рокля, символизираща моята душа,

която сега се влачи кална в нощта..."