В тягостна битка животът тече.
На върха на планината Слънцето пече и пече...
Не искам нищо и никого вече,
вече съм друга... вече съм твърде далече!
"Припева... на моята песен
е всичко, което искам да забравите до идната есен.
Животът е мой, но в него всичко изпуснах;
животът е мой - глас из пустиня, който също изгубих!
Но в черните дни на живота аз все още мечтая...
Сигурна единствено в мрака, който остава -
прическата, с която изтрих радостта;
грима, с който прикрих радостта;
разскъсаната рокля, символизираща моята душа,
която сега се влачи кална в нощта..."
© Кейтлин А. Всички права запазени