27 jun 2017, 21:13

Животът е странен

  Poesía
1.6K 3 4

Животът е странен

07.06.2017

 

Животът е странен,

леко объркан

И малко претъпкан

с герои от чужди истории.

Обърквайки се

често дописвам

ту мойта,

ту нечия чужда.

Животът е странен,

лепкава смесица

от моя филм

объркан със другите.

И често по грешка

играя ролите

не на един, а на няколко героя.

Животът е странен

пълен с изненади,

почти непредвидим

и труден за четене.

Защото когато

книгата е твоя

други дописват,

а често и трият.

Животът е странен

И никога напълно твой

омесен със всички останали

остава чернова

в ръцете на най-неумелия автор...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Злори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно с твърдението, че всичко е вече написано не мога да се съглася, но да животът ни е низ от избори
  • Животът е като книга-игра. Ти избираш на коя страница да идеш и коя история да прочетеш. Всичко си е написано, а ти мислиш, че си автор. Не! На теб е оставен избора!
  • Много се радва, че ти хареса! Благодаря!
  • Определено много ми харесва този стих, и е различен и има добри послания в него...допадна ми много, поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...