Комик перфектен станах аз,
за да е весело сред нас.
Денем драмата в комедия превръщах,
но всяка нощ при нея аз се връщах.
В прегръдките ù страшни заспивах.
Със сълзи в очите бавно умирах,
но сили имах на сутринта
да тръгна с високо вдигната глава.
Слагах усмивката фалшива,
по-грейнала от ръж в нива.
От най-близките нараняван бях,
че нищо, нищичко не бях за тях. ...