6 abr 2013, 10:17

Животът ми

  Poesía
1.1K 0 2

Комик перфектен станах аз,
за да е весело сред нас.
Денем драмата в комедия превръщах,
но всяка нощ при нея аз се връщах.
В прегръдките ù страшни заспивах.
Със сълзи в очите бавно умирах,
но сили имах на сутринта
да тръгна с високо вдигната глава.
Слагах усмивката фалшива,
по-грейнала от ръж в нива.
От най-близките нараняван бях,
че нищо, нищичко не бях за тях.
На външност гледат ме млад,
а в мене спи старец белобрад.
Слагам край на двойната ми роля,
докато имам все още малко воля.
Животът ме направи човек,
събрал мъки за векове напред.
Не спирам да се боря, да копнея.
Няма аз да падна, ще живея!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Накс Дийн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за оценката!!!
  • Много ми хареса,защото и аз се чувствам понякога така.Чувствам се без време остаряла,а всъщност не съм.Много хубав стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...