6 abr 2013, 10:17

Животът ми

  Poesía
1.1K 0 2

Комик перфектен станах аз,
за да е весело сред нас.
Денем драмата в комедия превръщах,
но всяка нощ при нея аз се връщах.
В прегръдките ù страшни заспивах.
Със сълзи в очите бавно умирах,
но сили имах на сутринта
да тръгна с високо вдигната глава.
Слагах усмивката фалшива,
по-грейнала от ръж в нива.
От най-близките нараняван бях,
че нищо, нищичко не бях за тях.
На външност гледат ме млад,
а в мене спи старец белобрад.
Слагам край на двойната ми роля,
докато имам все още малко воля.
Животът ме направи човек,
събрал мъки за векове напред.
Не спирам да се боря, да копнея.
Няма аз да падна, ще живея!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Накс Дийн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за оценката!!!
  • Много ми хареса,защото и аз се чувствам понякога така.Чувствам се без време остаряла,а всъщност не съм.Много хубав стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...