Животът ни отлита

1 dic 2015, 7:56

Poesía » Otra

374 0 2

Животът ни отлита с вятъра,

отвява времето и нашите мечти.

Търсейки цветът ни някъде от спектъра,

душата хей така от нас ще отлети.

Ще изтърпим и болката в сърцата ни,

търсещи в живота капчица любов.

Неусетно трупат се години след години,

не виждаме кога ще спрем в последния си ров.

Животът ни отлита. Слепи сме не виждаме,

глухи сме за словото на нашето сърце.

Колко жалко! Трудно че прохождаме,

не вярваме в нас и в създателя Отца.

В.Й. 30.11.2015г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-12-01T15:20:26+02:00

Аз познавам такива, които вярват и в себе си, и в Отца, и те обикновено са пълни идиоти, г-н Димитров. Иначе произведението е интересно и очевидно не може да бъде разбрано от всички.
vega666 (Младен Мисана)

2015-12-01T11:36:39+02:00

Уви, наистина животът ни отлита и никога не се завръща като прелетните птици. Припомняш ми финала на един шедьовър, на гениалния Шандор Петьофи, със стихотворението си, Василе:

"Така отлита и животът -
не може даже да се зърне.
Но като тях, но като тях
той няма да се върне!"

Поздрав за написаното!