1 dic 2015, 7:56

Животът ни отлита

  Poesía » Otra
502 0 2

Животът ни отлита с вятъра,

отвява времето и нашите мечти.

Търсейки цветът ни някъде от спектъра,

душата хей така от нас ще отлети.

Ще изтърпим и болката в сърцата ни,

търсещи в живота капчица любов.

Неусетно трупат се години след години,

не виждаме кога ще спрем в последния си ров.

Животът ни отлита. Слепи сме не виждаме,

глухи сме за словото на нашето сърце.

Колко жалко! Трудно че прохождаме,

не вярваме в нас и в създателя Отца.

В.Й. 30.11.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз познавам такива, които вярват и в себе си, и в Отца, и те обикновено са пълни идиоти, г-н Димитров. Иначе произведението е интересно и очевидно не може да бъде разбрано от всички.
  • Уви, наистина животът ни отлита и никога не се завръща като прелетните птици. Припомняш ми финала на един шедьовър, на гениалния Шандор Петьофи, със стихотворението си, Василе:

    "Така отлита и животът -
    не може даже да се зърне.
    Но като тях, но като тях
    той няма да се върне!"

    Поздрав за написаното!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...