Животът ни отлита с вятъра,
отвява времето и нашите мечти.
Търсейки цветът ни някъде от спектъра,
душата хей така от нас ще отлети.
Ще изтърпим и болката в сърцата ни,
търсещи в живота капчица любов.
Неусетно трупат се години след години,
не виждаме кога ще спрем в последния си ров.
Животът ни отлита. Слепи сме не виждаме,
глухи сме за словото на нашето сърце.
Колко жалко! Трудно че прохождаме,
не вярваме в нас и в създателя Отца. ...