Животът ни отлита

Poetry » Other

503 0 2

Животът ни отлита с вятъра,

отвява времето и нашите мечти.

Търсейки цветът ни някъде от спектъра,

душата хей така от нас ще отлети.

Ще изтърпим и болката в сърцата ни,

търсещи в живота капчица любов.

Неусетно трупат се години след години,

не виждаме кога ще спрем в последния си ров.

Животът ни отлита. Слепи сме не виждаме,

глухи сме за словото на нашето сърце.

Колко жалко! Трудно че прохождаме,

не вярваме в нас и в създателя Отца.

В.Й. 30.11.2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Galifray (Галифрей Михайлов)

Аз познавам такива, които вярват и в себе си, и в Отца, и те обикновено са пълни идиоти, г-н Димитров. Иначе произведението е интересно и очевидно не може да бъде разбрано от всички.

2015-12-01T15:20:26+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Уви, наистина животът ни отлита и никога не се завръща като прелетните птици. Припомняш ми финала на един шедьовър, на гениалния Шандор Петьофи, със стихотворението си, Василе:

"Така отлита и животът -
не може даже да се зърне.
Но като тях, но като тях
той няма да се върне!"

Поздрав за написаното!

2015-12-01T11:36:39+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0