6 jun 2009, 11:10

Животът ни препуска...

1.7K 0 43

 

Животът ни препуска във галоп

и сякаш сме изпуснали юздите.

Изгубил се е нейде знакът "Стоп",

изчезнали са в пясъка следите...

 

 

И само сънищата ни в каданс

забавен някак странно ни люлеят...

Събужда ни денят с пореден шанс

разковничето мъдро да намерим.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително много ми харесва поезията ти!
  • Съгласна съм, че съм велика, но никой не е пророк в собствения си град...
  • Пак си си същата - велика !!!
  • Мъдростта...до нея някои не достигат, но при теб е в изобилие!
  • Родих се призори,
    детството ми мина сутринта,
    а около пладне
    прекосявах вече младостта си.
    И не че ме е страх,
    че времето минава толкоз бързо.
    Само малко ме тревожи мисълта,
    че може би утре
    ще съм
    твърде стар,
    за да направя всичко, което съм отлагал.

    Хорхе Букай

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...