Животът ни препуска...

Poesía » Filosófica

1.7K 0 43

Животът ни препуска във галоп

и сякаш сме изпуснали юздите.

Изгубил се е нейде знакът "Стоп",

изчезнали са в пясъка следите...

И само сънищата ни в каданс

забавен някак странно ни люлеят...

Събужда ни денят с пореден шанс

разковничето мъдро да намерим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Johna (Галин Михалев)

Изключително много ми харесва поезията ти!

2009-07-29T19:32:29+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Съгласна съм, че съм велика, но никой не е пророк в собствения си град...

2009-06-25T23:14:44+03:00
Момчето (Станил Христов)

Пак си си същата - велика !!!

2009-06-25T10:49:45+03:00
Индиана (Криси)

Мъдростта...до нея някои не достигат, но при теб е в изобилие!

2009-06-22T21:25:55+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм
твърде стар,
за да направя всичко, което съм отлагал.

Хорхе Букай

2009-06-17T23:51:24+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0