Jun 6, 2009, 11:10 AM

Животът ни препуска...

1.7K 0 43

 

Животът ни препуска във галоп

и сякаш сме изпуснали юздите.

Изгубил се е нейде знакът "Стоп",

изчезнали са в пясъка следите...

 

 

И само сънищата ни в каданс

забавен някак странно ни люлеят...

Събужда ни денят с пореден шанс

разковничето мъдро да намерим.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключително много ми харесва поезията ти!
  • Съгласна съм, че съм велика, но никой не е пророк в собствения си град...
  • Пак си си същата - велика !!!
  • Мъдростта...до нея някои не достигат, но при теб е в изобилие!
  • Родих се призори,
    детството ми мина сутринта,
    а около пладне
    прекосявах вече младостта си.
    И не че ме е страх,
    че времето минава толкоз бързо.
    Само малко ме тревожи мисълта,
    че може би утре
    ще съм
    твърде стар,
    за да направя всичко, което съм отлагал.

    Хорхе Букай

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...