5 jul 2013, 11:35
Животът си тече
Дойдох, видях и... си отивам.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича
нагоре в горното море.
От извора към него тича
и мъдростта да събере.
Така животът се излива
с годините към своя край.
И в устието се разлива,
за да намери своя рай.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича
нагоре в горното море.
От извора към него тича
и мъдростта да събере.
Така животът се излива
с годините към своя край.
И в устието се разлива,
за да намери своя рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
