5.07.2013 г., 11:35 ч.

Животът си тече 

  Поезия
405 0 4

Дойдох, видях и... си отивам.

Една предречена съдба.

Във туй пространство аз се свивам,

като изплакана върба.

 

Сега реката ми изтича

нагоре в горното море.

От извора към него тича

и мъдростта да събере.

 

Така животът се излива

с годините към своя край.

И в устието се разлива,

за да намери своя рай.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??