5.07.2013 г., 11:35 ч.
Животът си тече
Дойдох, видях и... си отивам.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича
нагоре в горното море.
От извора към него тича
и мъдростта да събере.
Така животът се излива
с годините към своя край.
И в устието се разлива,
за да намери своя рай.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича
нагоре в горното море.
От извора към него тича
и мъдростта да събере.
Така животът се излива
с годините към своя край.
И в устието се разлива,
за да намери своя рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Никола Апостолов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
