Живуркай там, че писал и не писал
Търпението вече се прокъса,
а казват само то ще ни спаси.
Завиждам ви на егото и хъса,
поет да си. Човек и да не си.
И следва реч, след реч. Високопарна.
Надути думи. Дяволът ги взел!
Разкъсаха душата, щом се мярна:
Ще пишеш значи? И с каква ли цел?
Живуркай там, че писал и не писал,
едва ли някой ще те разбере.
Единствено за тебе има смисъл...
Доброто не отива на добре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
