Живуркай там, че писал и не писал
Търпението вече се прокъса,
а казват само то ще ни спаси.
Завиждам ви на егото и хъса,
поет да си. Човек и да не си.
И следва реч, след реч. Високопарна.
Надути думи. Дяволът ги взел!
Разкъсаха душата, щом се мярна:
Ще пишеш значи? И с каква ли цел?
Живуркай там, че писал и не писал,
едва ли някой ще те разбере.
Единствено за тебе има смисъл...
Доброто не отива на добре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
