29 jul 2016, 15:07  

Живуркането ни

  Poesía » Civil
437 0 1

ЖИВУРКАНЕTO НИ

 

 

Затворени в затвора на Града,

лежим присъдата си ,доживотна!

Трепери ме за топлата храна

и за удобствата си във живота!

 

И като в кошери, в претъпкания блок,

живееме сами, враждебно чужди...

И в крамоли, издигнати от нас, „възбог”,

тъй щастието всеки си прокужда!

 

Ситниме ний в живота си така, без свян.

Живота ни е взет на вересия!

И всеки тук е от магия облада-

живота ни е една тупурдия!..

 

И в залисията си, просто ей така,

от дните си ний нижем върволица...

Не виждаме край нас цветя и небеса!..

Не чуваме и влюбените птици!

 

Но някъде във лабиринта на нощта,

Когато стене, вътре в нас душата,

Разбираме, че всички ние сме Света..

И че имаме и кътче на Земята!

 

Че във полята има дъхав сенокос..

Че още тичат във игри децата!

Че във небето има звезден хоровод..

Че още имат аромат цветята...

 

Че мре във утрото, тъмата на Нощта,

На кладата на изгрева изгаря....

Новородения се къпе във роса,

И всичко туй до края се повтаря!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...