30 dic 2014, 21:08

Жребий

2K 4 5

''Раз ты не можешь быть моим принцем, 

то я могу быть твоим другом...''

Сати Казанова

 

Ех, ти моя любов закъсняла,

изначало изгубена битка...

Аз вървя през света обедняла -

без любов, без мечти, без усмивка.

Натежал като грозд се отронва

от гърдите ми страшният писък,

че не се пипа чуждата стомна,

че не можеш и с мен да си близък.

Като звяр, укротен зад решетки,

в мен сърцето от мъка се свива.

Кой направи неточните сметки -

да се срещнем когато не бива.

Кой преплете съдбите ни клети,

а сега ги дели механично?

Не продават обаче билети

за живот, който свършва различно.

И вървя през света обедняла,

и се спъвам в сълзите си често.

 

Ех, ти моя любов закъсняла,

мое жребие тъжно, злочесто...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Впечатляващо!
  • Красиво, много красиво!
  • Това е могъщо!Такова несполука сила от неповторими и завземащи метафори!И в това могъщество е изразена най-голямата болка!!Много силни и красиво, макар и болезнени, метафори, то любовта е най-великото нещо!Тя не маже да бъде спряна, така че не се отчайвай! Поздравявам те!Много си талантлива!
  • "Кой направи неточните сметки -
    да се срещнем когато не бива."

    Красиво стихо, поздрвления!
  • Хубаво изплакано„

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...