14 ene 2014, 11:21  

Кабора баса 

  Poesía » Otra
540 0 1

Огромно, слънцето залязва
в безлистения Боабаб,
а тук, в аурата желязна,
Замбези бави своя бяг.
Задъхан, джипът ни "Тойота"
пълзи по моста като вик
и не изчезва ни на йота
стената с тътена велик
на струята от водна маса,
като стрелата на боец
изпусната в Кабора баса!
Тетива от бетон – венец
на постижение човешко
заприщила реката тук
в гранитите на гърло тесно;
турбините със пеещ звук
и припев лек в едно бръмчене
от електрически разряд
по стълбове от ВЕЦ подземен,
като криле на лешояд,
накацали в земята южна
на Африка, в огромен стик.
За мен бе непозната, чужда,
днес – моя гордост – Мозамбик!

 

 ---------------------------------------------

Кабора баса  язовир с подземна ВЕЦ

с мощност 1920 мегавата на река Замбези,

провинция Тете в Република Мозамбик

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, че така картинно си описал това постижение човешко.Наистина гледката е величествена , невероятно е !
Propuestas
: ??:??