Jan 14, 2014, 11:21 AM  

Кабора баса

  Poetry » Other
677 0 1

Огромно, слънцето залязва
в безлистения Боабаб,
а тук, в аурата желязна,
Замбези бави своя бяг.
Задъхан, джипът ни "Тойота"
пълзи по моста като вик
и не изчезва ни на йота
стената с тътена велик
на струята от водна маса,
като стрелата на боец
изпусната в Кабора баса!
Тетива от бетон – венец
на постижение човешко
заприщила реката тук
в гранитите на гърло тесно;
турбините със пеещ звук
и припев лек в едно бръмчене
от електрически разряд
по стълбове от ВЕЦ подземен,
като криле на лешояд,
накацали в земята южна
на Африка, в огромен стик.
За мен бе непозната, чужда,
днес – моя гордост – Мозамбик!

 

 ---------------------------------------------

Кабора баса  язовир с подземна ВЕЦ

с мощност 1920 мегавата на река Замбези,

провинция Тете в Република Мозамбик

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, че така картинно си описал това постижение човешко.Наистина гледката е величествена , невероятно е !

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...