2 sept 2015, 21:56

Кафе 

  Poesía
1009 1 3

Търсѝ ме в аромата на кафето си,

в утайката на плътното му дъно;

търси ме на измислени планети

и в погледи, неслучили на сънища.

Търсѝ ме между думите и в паузите,

във виното, разлято под солниците,

в досадата от общите аплаузи,

във стихналата песен във зениците.

Не ме търси в просъскващите спомени –

обувките си скъсах и пораснахме.

Това, което пада изговорено,

открива нови и внезапни пластове.

Не ме търси във разума навъсен,

проветрив и болнаво бдителен.

Утайката говори за присъствие -

и значи си попаднал на следите ми.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??