Търсѝ ме в аромата на кафето си,
в утайката на плътното му дъно;
търси ме на измислени планети
и в погледи, неслучили на сънища.
Търсѝ ме между думите и в паузите,
във виното, разлято под солниците,
в досадата от общите аплаузи,
във стихналата песен във зениците.
Не ме търси в просъскващите спомени –
обувките си скъсах и пораснахме.
Това, което пада изговорено,
открива нови и внезапни пластове.
Не ме търси във разума навъсен,
проветрив и болнаво бдителен.
Утайката говори за присъствие -
и значи си попаднал на следите ми.
© Елена Биларева Всички права запазени