19 nov 2008, 20:14

Кажи ми

935 0 0

Дали от нещо някога си се страхувал?

Кажи ми, моля те, аз искам да те опозная.

И колко пъти ти си се преструвал?

Кажи ми и аз пред тебе всичко ще призная.

 

Познал ли си ти мъката, която ни прегръща?

Която вечно с нас върви притихнала.

И увери ли се, че всичко в този свят се връща?

И че лъжа са думите й, че те е обикнала.

 

В живота знаеш ли, че всичко се проваля?

И сметките ти вечно ти излизат криви.

С теб говори, твоя пръв приятел сваля,

а ти я чакаш в нощите си сиви.

 

 

 

                                                         19.11.2008

                                                          18:44

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...