19 nov 2008, 20:14

Кажи ми

941 0 0

Дали от нещо някога си се страхувал?

Кажи ми, моля те, аз искам да те опозная.

И колко пъти ти си се преструвал?

Кажи ми и аз пред тебе всичко ще призная.

 

Познал ли си ти мъката, която ни прегръща?

Която вечно с нас върви притихнала.

И увери ли се, че всичко в този свят се връща?

И че лъжа са думите й, че те е обикнала.

 

В живота знаеш ли, че всичко се проваля?

И сметките ти вечно ти излизат криви.

С теб говори, твоя пръв приятел сваля,

а ти я чакаш в нощите си сиви.

 

 

 

                                                         19.11.2008

                                                          18:44

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...