Nov 19, 2008, 8:14 PM

Кажи ми

  Poetry » Love
940 0 0

Дали от нещо някога си се страхувал?

Кажи ми, моля те, аз искам да те опозная.

И колко пъти ти си се преструвал?

Кажи ми и аз пред тебе всичко ще призная.

 

Познал ли си ти мъката, която ни прегръща?

Която вечно с нас върви притихнала.

И увери ли се, че всичко в този свят се връща?

И че лъжа са думите й, че те е обикнала.

 

В живота знаеш ли, че всичко се проваля?

И сметките ти вечно ти излизат криви.

С теб говори, твоя пръв приятел сваля,

а ти я чакаш в нощите си сиви.

 

 

 

                                                         19.11.2008

                                                          18:44

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...