Nov 19, 2008, 8:14 PM

Кажи ми

  Poetry » Love
942 0 0

Дали от нещо някога си се страхувал?

Кажи ми, моля те, аз искам да те опозная.

И колко пъти ти си се преструвал?

Кажи ми и аз пред тебе всичко ще призная.

 

Познал ли си ти мъката, която ни прегръща?

Която вечно с нас върви притихнала.

И увери ли се, че всичко в този свят се връща?

И че лъжа са думите й, че те е обикнала.

 

В живота знаеш ли, че всичко се проваля?

И сметките ти вечно ти излизат криви.

С теб говори, твоя пръв приятел сваля,

а ти я чакаш в нощите си сиви.

 

 

 

                                                         19.11.2008

                                                          18:44

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...