Да те докосне | ||
първи слънчев лъч… | ||
от топлината му | ||
очите да отвориш. | ||
Да се усмихваш, | ||
без да ти личи | ||
и да се раждаш | ||
пак отново и отново. | ||
Да чуваш музика, | ||
която не звучи | ||
и да танцуваш, | ||
без да станал си дори. | ||
Да искаш с две ръце | ||
Земята да прегърнеш | ||
с излишък-добрина. | ||
Едно ти знай - | ||
достигнал си мига. | ||
Спасение от болка | ||
и тъга, от ревност, | ||
изкушения, вини… | ||
От толкова обиди, самота… | ||
Ти опознал си себе си | ||
и тя при тебе е дошла. | ||
……………………………….. | ||
Кажи: Здравей! Тъй ценна, | ||
моя СВОБОДА! |
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados