Защо ли дните ми минават
студени, по-студени от леда,
а в сърцето ми остават
спомените ни като следа?
Как да ти простя за нея,
за да бъдеме като преди,
как с теб да се родея,
щом създадохме таквиз следи?
Мисълта ми в теб политва
и отчитам наште грешки,
а сърцето е в молитва -
иска ми се да са смешки.
Нека да останем двама,
да потънем в радостта -
ще отхвърлим таз измама,
възродени в младостта.
Но сега не съм игрива-
във сълзи ми е лицето:
как кажи да съм щастлива,
плаче ми дори сърцето?!
/редактирано от Mojsei/
© Мария Todos los derechos reservados
Радвам се,че ви харесва!