7 may 2009, 22:12

Как искам

  Poesía
999 0 0

Как искам да избягам днес от себе си,

да мога да се скрия в непрогледното,

да стъпя във жарта с краката  боси

и да попадна в света на не видното.

 

Как искам  да лежа на топъл пясък

и да се слея с полета на птица,

да се издигна до звездите с писък,

да се превърна в приказна девица.

 

Как искам днес да те обичам пагубно,

със  тялото ти да се слея страстно

и тоновете му да ми звучат вълшебно,

а ти да ме обсебиш властно, властно.

 

Как искам днес да бъда при звездите,

за да докосна с звезден лъч лицето ти

и тази светлина да изгори преградите,

да се превърне в обич във сърцето ти.

 

Как искам, но не знам дали ще могат

мечтите ми да се превърнат във реалност.

Дали ще тръгнеш нявга по-богат,

приел от моята любов - безкрайност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...