С една мечта замина ти далече, как борех се да сбъдна таз мечта... съдбата само мъка ми донесе, как искам да си върна любовта... Как искам да си тук... а те обичам, върни мечтата, с нея ти ела, не ще се сърдя, ако веч не ме обичаш, ела, стопли ранената душа. Сърцето страда - как ли не го лъгах, ала не иска и да чуе то, теб обича, затова тъгува, хич не му и вярвай все едно. Гадно е да обичаш, да страдаш, да искаш, какво да направя да спре да боли, сърцето попитах - дано отговори, защо те обича? - далече си ти. В съня си те срещам, целувам те даже, наяве разбирам - това са мечти, какво да направя, кажете ми хора, какво да направя да спре да боли... И дали ако спра да мечтая, ще бъда щастлива, дали ще се върне при мен любовта, мечтата красива, която не бива, да подарявам... било е съдба...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много хубав стих! с обич, Пами.