Как искам...
Как искам... сърцето ми да тича
на поляна, пълна със мечти.
Никога любовта да не отрича.
Все да люби - по-малко да тъжи.
Как искам... очите ми да виждат
онези, малките неща.
В миг един красотата да съзират,
дори когато липсва тя.
Как искам... изумрудена светулчица да бъда.
Светлинка едничка в топлата априлска нощ.
Дечурлига да ме гонят през полята,
докато не чуят маминия разтревожен глас.
Как искам... просто себе си да бъда.
Да остана все така -
всякога готова за промяна,
но никога да не настъпва тя...
© Васи Todos los derechos reservados