Как искам да те прочета.

Отвънка и отвътре като книга.

А после да се хваля,че с това

тялото и умът ти съм покорила.

Как искам да докосна всичко в теб.

Кожата,дъхът ти и душата.

Да вдишам ароматът ти тъй лек,

че леко да ми стане за отплата.

Как искам да те гледам до несвяст.

Че чак кога заспала съм да не разбирам.

И после будейки се някак си в екстаз,

да продължавам. Да не спирам,да не спирам.

Как искам ти да си ми дом не кръстопът,

подслон не пътища за някъде,

дали пък няма да се случи този път,

дали пък теб те няма,а си на всякъде.

Как искам само с поглед или жест

да разбереш,че всичко е възможно.

Не бягай вчера,утре или днес,

дори да ти изглеждам някак сложна.

Дори да ти се струва,че с мен

да има бъдеще не би било възможно,

аз искам да заспивам и да се будя с теб ,

дори да ти се струва невъзможно.

И само да ти кажа под секрет,

че искам да се давя във умът ти,

да шепна името ти в онзи свят обет,

в който се обричам на духът ти.

Как искам. Искам,искам с цяло същество,

в теб,до теб и с теб аз да остана.

В утрото се будя и защо?

Сън ли е. Била ли съм заспала?