9.08.2023 г., 21:48

Как искам

940 1 0

Как искам да те прочета.

Отвънка и отвътре като книга.

А после да се хваля,че с това

тялото и умът ти съм покорила.

Как искам да докосна всичко в теб.

Кожата,дъхът ти и душата.

Да вдишам ароматът ти тъй лек,

че леко да ми стане за отплата.

Как искам да те гледам до несвяст.

Че чак кога заспала съм да не разбирам.

И после будейки се някак си в екстаз,

да продължавам. Да не спирам,да не спирам.

Как искам ти да си ми дом не кръстопът,

подслон не пътища за някъде,

дали пък няма да се случи този път,

дали пък теб те няма,а си на всякъде.

Как искам само с поглед или жест

да разбереш,че всичко е възможно.

Не бягай вчера,утре или днес,

дори да ти изглеждам някак сложна.

Дори да ти се струва,че с мен

да има бъдеще не би било възможно,

аз искам да заспивам и да се будя с теб ,

дори да ти се струва невъзможно.

И само да ти кажа под секрет,

че искам да се давя във умът ти,

да шепна името ти в онзи свят обет,

в който се обричам на духът ти.

Как искам. Искам,искам с цяло същество,

в теб,до теб и с теб аз да остана.

В утрото се будя и защо?

Сън ли е. Била ли съм заспала?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...