27 jul 2007, 20:57

Как искам пак...

  Poesía
875 0 0

Как искам пак
да те видя - едничката ми падаща звезда.
Искам пак
за миг да те зърна - за секунда да озариш нощта.
Как искам пак
всеки час и ден - да минаваш покрай мен.
Гледам небето с моите кафяви очи,
образът ти там от звезди блести.
Как искам пак
по кожата ми да рисуваш - с багри на страстта,
да се приближи и греха.
Искам пак
една прегръдка - от две ръце горящи.
Как искам пак
твоите устни - моите да целуват...

... Просто разбери... Как искам пак

с теб да вървя под лунната светлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...