slava82 (Славка Любенова)
1 207

16 jul 2011, 16:39

Как ми липсваш сега

Poesía » Otra

807 0 1

В памет на баща ми

Със теб се обичахме много,

ти беше

най-добрият баща!

Сестра ми съдеше по-строго,

аз бях ти любима мечта.

Ценях те за твойта начетеност,

възпита ти в мен

трудолюбие.

От тебе се учех на честност,

на мъдрост и на родолюбие...

О, как ме боли, че те няма!

Сърцето ми -

пълно с тъга.

И винаги в сълзи обляна.

Как липсваш ми, скъпи, сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Това е кръговрата на живота.Важно е да не забравяме тези, които са ни напуснали.Браво, Славка! Той би се гордял с теб!

2011-07-16T19:52:02+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0