Самотен си лежах в леглото
и мислех си за мои си неща,
изведнъж отвори се вратата
и влезе най-прекрасната жена...
Дори не каза ми коя е,
съблече се и гушна се във мен
решила да ме... опознае...
Е, аз да не съм като лед студен?...
Историята бурна ще пропусна...
Играта във кревата всеки знае!...
Тя беше всеотдайна, дивна, чувствена -
жена, каквато всеки мъж желае...
Тъй мина си нощта без да усетя
(Усетих де, но няма да повдигам темата...)
Щастлив и извисен аз от късмета,
че бях преспал със нея... Съвършената...
На сутринта тя стана и облече
си дрехите, с които бе дошла,
и ето точния цитат, тя рече
(остави ме с отворена уста)
"Довиждане, отивам аз при друг,
че много още като тебе чакат...
Помни, че Изневярата била е тук,
а аз ще продължа нататък!..."
Оказа се, че не аз съм преспал със нея,
а тя със мене... и очи забелих...
Да се смея ли, или да полудея?
Сред всичките жени... коя уцелих...
05.06.2014
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados