Свършиха се студовете
и отиде си снега.
Цъфна вече първо цвете!
Пролет е, не е шега!...
Пролет в моята градинка.
Пролет е и зад плета –
моята съседка Гинка
е в лехичката с цветя.
Как разбърква ми главата
тази нейна красота!
Нощем моли се душата -
малко обич иска тя!...
Но съседката не рàчи
да се занимава с мен.
Стихват моите мераци.
Е, ще дойде Видовден!...
Спира вън до тротоара
суперскъпата кола...
Както си е с пеньоара,
литва Гинка кат` стрела.
И нафукана, и горда,
в миг потъва вътре тя...
Цуни-гуни има с Лорда -
консумират любовта...
Ала аз не се предавам -
по характер съм сербез
и уроци знам да давам
как се брани мъжка чест.
Във трабанта скачам бързо.
Паля. Тръгвам с мръсна газ.
Панделчици ще им вържа!
Инак няма да съм аз!...
Плисва улична помия
върху скъпата кола.
Аз от задоволство вия!
Виждам Гинка във мъгла...
„Пър-пър-пър!...” и отминавам!
Чудна гледка!...Красота!...
С нея ще се занимавам!...
Дълго ще ме помни тя!...
© Роберт Todos los derechos reservados