КАК ЩЕ МЕ СПРЕШ ТИ МЕН

Как ще ме спреш ти мен,

която с вятъра тича и ходи?

Как да ти кажа: ти, слънце, поспри се,

аз съм твоята сестра слънчева?

Как ще разбереш любовта ми

непокорна и волна,

която с огъня в очите ми свети

и търси обичта ти да види?

Как ще спреш ти дните неверници,

които безкрая далечен искат да видят?

Благославям дългите нощи,

те прозрачни душата ми будят.

Как да погледна взора далечен,

понякога тъмен, зъл, безутешен?

По-добре на прашинка да стана,

на самодива да се превърна.

Но да дойда при теб аз, слънце, в бяла премяна

и в песен да търся промяна.

Аз, волната и светлата,

мога само пристан при теб да намеря.