25 abr 2009, 7:02

Как сме се обичали...

844 0 4

Видя ли я черната точка в небето
как бавно разтвори се в облаци дъждовни?
Мина ли да направи дупка в сърцето ти,
или ти спрял си да вярваш в знаци съдбовни?

Самолета ми как излита изгледа ли с безразличие?
Ще запомниш ли датата, на която заминах?
Душите крещят и убиват за такова обичане.
А аз и ти - не. Как сме се обичали, щом души не сме имали?

25.04.2009г.
гр. Мадрид

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....