21 abr 2013, 10:42

Как свършват разделите

  Poesía
1.2K 0 2

 

 

Понякога разделите свършват с отричане,

друг път с изгоряло и сиво обичане.

Понякога остава ти купчина пепел, 

която смиташ под килима, но с трепет.

 

Случва се тайно да пазиш балони

или спомени неми - като грамофони,

замлъкнали бавно след тъжните ноти,

композирани нощем от тъжни животи.

 

В разделите често няма време за сбогом - 

обръщаш се, тръгваш, а пътища много.

Само шепа спомени носиш в десния джоб,

за да помниш, че минал си през този живот.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....