Как съм те обичала - само аз си знам.
Но отмина. Като буря през април.
Опитвах се в снега да нарисувам плам,
а не виждах, че ти кибрита ми си скрил.
Как съм те сънувала - само аз си знам.
Чертите ти наизустявах и изпивах.
В душата ми пълзеше, сякаш си бръшлян,
а любовта ми почна да изстива.
Обичах те. Сега е мръсно в мен, трънливо.
Сърцето ми отрича любовта. Душата ми не е душа.
Как съм те обичала? Безумно и мъгливо.
Само аз си знам. Ти така и не разбра.
© Александра Пенова Todos los derechos reservados