10 abr 2009, 13:08

Как за миг извън сърцето си не ме остави

  Poesía » Otra
862 0 7

Тази вечер съм изгубила съня си
и тихичко ще се промъкна в твоя!
Ще вляза крадешком в ума ти,
из спомените скрити бързичко ще се разходя...


Наоколо блещукат малки капчици любов,
хаотично пръснати по пътя...
Тънки нотички на безнадежден зов
се носят във въздуха, пропит със мъка!


Оставена намирам своя снимка там,
с годините е леко избеляла...
Случайно може би си я забравил, знам,
или пък е просто зрителна измама...


И слизам бавно, надолу към сърцето,
чукам тихичко преди да вляза...
Озовавам се на мястото, което
преди време така щастливо обитавах...

 

 

А всичко си е както го оставих,
че даже и сълзите си запазил!
По дяволите, как за миг не те забравих!

Как за миг извън сърцето си не ме остави!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....